1. Физични основи

Електромагнитен спектър

Светлината и излъчването са само част от формите на електромагнитната енергия. Човешкото око може да види само онази част от електромагнитния спектър, която съдържа спектралните цветове; но нашата кожа може да усеща и температурните разлики.

Електромагнитното излъчване е една от формите на разпространение на енергията. То се измерва като вълново излъчване и се характеризира с честота и дължина на вълната. Излъчването се разпространява със скоростта на светлината (повече информация за честотата и дължината на вълната и за скоростта на светлината ще намерите в учебния модул "Разгадаване на спектрите от Земята").

Електромагнитният спектър може да се охарактеризира с честотата (измерена в херци) или с дължината на вълната (измерена в микрони, милиметри или метри), виж фигурата по-долу.

Електромагнитният спектър е разделен на няколко части, като се започне с малките дължини на вълната и се стигне до високочестотния диапазон, т.e. рентгеновите лъчи (около 0.01 µm). След това идва ултравиолетовата радиация с дължина на вълната 0.1 µm. Частта от видимата светлина, която е различима за човешкото око, се простира от 0.38 µm до 0.78 µm и обхваща цветовете виолетово, синьо, зелено, жълто до оранжево и червено. Извън тази част на спектъра се намират инфрачервените вълни, последвани от вълни с още по-голяма дължина, като микровълните и радиовълните. Диапазонът на инфрачервените вълни се разделя на близко инфрачервени, средно инфрачервени и далечно инфрачервени (повече информация ще намерите в учебния модул "Разгадаване на спектрите от Земята").